Много хора пре­неб­рег­ват въп­роса за веч­ността. Това се наб­лю­дава и при тези, ко­ито се за­мис­лят за своя край. Аме­ри­канс­ката акт­риса Дрю Бе­ри­мор иг­ра­еше главна роля като дет­ска звезда във фан­тас­тич­ния филм „Из­вън­зем­ния“. Ко­гато тя бе на 28 го­дини (ро­дена е през 1975 г.), каза: „Ако се на­ложи да умра преди кот­ката ми, то­гава моля дайте й да изяде праха ми.“ Не е ли страшно това къ­сог­ледо и пре­неб­ре­жи­телно от­но­ше­ние към смъртта?

По вре­мето на Исус много хора ид­ваха при Него. Тех­ните нужди почти ви­наги имаха жи­тейски ха-рак­тер:

•    Де­сет про­ка­жени ис­каха да бъ­дат из­це­рени (Лука 17:13).
•    Слепи ис­каха да прог­лед­нат (Ма­тея 9:27).
•    Друг чо­век очак­ваше от Исус по­мощ при разпре­де­ле­ние на нас­лед­ст­вото (Лука 12:13-14).
•    Фа­ри­сеи дой­доха с въп­роса, дали трябва да пла­щат де­ся­тък на им­пе­ра­тора (Ма­тея 22:17).

Само мал­цина дой­доха при Исус, за да раз­бе­рат как се отива в не­бето. Един бо­гат мла­деж го по­търси с въп­роса: „Учи­телю, какво трябва да нап­равя, за да нас­ледя ве­чен жи­вот?“ (Лука 18:18). Исус му каза да про­даде всичко, ко­ето е свър­зано със сър­цето му и да Го пос­ледва. Но мла­де­жът беше твърде бо­гат, не пос­луша съ­вета Му и се от­каза от не­бето и веч­ния жи­вот. Имаше и хора, ко­ито изобщо не тър­сеха не­бето, но в сре­щата си с Исус вни­ма­ни­ето им беше на­со­чено към не­бето. И те по­сег­наха вед­нага към него. Зак­хей же­ла­еше да види Исус само от лю­бо­питс­тво. Но той на­мери много по­вече от това, ко­ето очак­ваше. След по­се­ще­ни­ето на Исус в къ­щата му, така да се каже само на кафе, Зак­хей на­мери не­бето. Исус го пот­върди: „Днес стана спа­се­ние на този дом“ (Лука 19:9).

Как да на­ме­рим не­бето?

От ка­за­ното до тук мо­жем да зак­лю­чим:

•    Не­бес­ното Царс­тво мо­жем да на­ме­рим точно в един оп­ре­де­лен ден. Това е добре да се знае, за­щото за­сяга и теб, скъпи чи­та­телю! Днес като че­теш тези ре­дове е въз­можно да полу­чиш ве­чен жи­вот от Бога.
•    За да по­лу­чиш Не­бес­ното Царс­тво не трябва да нап­ра­виш ня­какво пос­ти­же­ние.
•    Чо­век може да на­мери Не­бес­ното Царс­тво на­пълно не­под­гот­вен.

На­шите коп­нежи как да вле­зем в не­бето са на­пълно пог­решни, ако не про­из­ли­зат от Бо­жи­ите прин­ципи. Една на­родна пе­вица в своя пе­сен за кло­уна, който след дъл­го­го­дишна ра­бота в цирка, го на­пуска, казва: „Той със си­гур­ност ще отиде в не­бето, за­щото пра­веше хо­рата щаст­ливи“. Една бо­гата да­ри­телка пост­ро­ява къща за бед­ните, в ко­ято мо­гат да жи­веят 20 жени. Тя прави това, но при едно ус­ло­вие: Же­ните са за­дъл­жени всеки ден да се мо­лят по един час за спа­се­ни­ето на ду­шата й.

Да нап­ра­виш хо­рата щаст­ливи е добро, но това ли е на­чи­нът да
вле­зем в не­бето?

За да ни от­го­вори на този въп­рос, Исус ни е раз­ка­зал една притча. В Еван­ге­ли­ето на Лука 14:16 Той го­вори за един чо­век (сим­во­ли­зи­ращ Бог), който прави го­лямо тър­жес­тво (сим­во­ли­зи­ращо не­бето) и из­п­раща по­кани само на изб­рани хора. Всички от­го­вори на по­ка­не­ните са от­чай­ващи: „А те всички за­поч­наха еди­но­душно да се из­ви­ня­ват. Пър­вият му рече: Ку­пих си нива, вто­рият: Ку­пих си пет чифта во­лове, тре­тият: Оже­них се и за­това не мога да дойда!“ Исус за­вър­шва прит­чата с при­съ­дата на сто­па­нина: „За­щото ви каз­вам, че ни­кой от онези хора, ко­ито бяха по­ка­нени, няма да вкуси от ве­че­рята ми“ (Лука 14:24).

От това става ясно, че чо­век може да спе­чели или да за­губи не­бето. Ос­нов­ният въп­рос е дали ще прие­мем или ще от­х­вър­лим по­ка­ната. Може ли да вле­зем в не­бето по още по-лесeн на­чин? Не! Ако един ден много хора бъ­дат отх­вър­лени от Не­бес­ното царс­тво, то няма да бъде за това, че не са зна­ели пътя към него, а за­щото са от­х­вър­лили по­ка­ната.

Три­мата чо­века в прит­чата не са при­мер за нас, тъй като ни­кой от тях не прие по­ка­ната и не отиде на тър­жест­вото. То­гава от­пада ли тър­жес­т­вото? Нап­ро­тив! След от­ка­зите сто­па­ни­нът изп­раща по­кани нав­ся­къде. Но те вече не са по­ка­ните със златни букви. Сега важи само прос­тият по­вик: „Елате!“ И всеки, който при­еме по­ка­ната, по­лу­чава си­гурно място на тър­жес­т­вото. Какво става? Да, хо­рата ид­ват, на тълпи, на тълпи. След из­вес­тно време сто­па­ни­нът прави рав­нос­метка: има още сво­бодни места! И казва на слу­гите си: „Из­лезте от­ново! По­ка­нете още!“

На това място ис­кам да на­соча прит­чата към нас, за­щото тя за­сяга точно на­шия жи­вот днес. Има още сво­бодни места в не­бето и Бог днес ти казва: „Ела, за­еми тво­ето място в не­бето! Бъди умен и си за­пази място за веч­ността! Нап­рави го днес!“

Не­бето е не­ве­ро­ятно кра­сиво и за­това Гос­под Исус го срав­нява с тър­жес­тво. В Първо Пос­ла­ние към Корин­тя­ните 2:9 се казва: „Как­вото око не е ви­дяло и ухо не е чуло, и на чо­вешко сърце не е до­хож­дало, всичко това е при­гот­вил Бог за тия, ко­ито го лю­бят.“ Нищо, ама на­ис­тина нищо на тази земя не може дори приб­ли­зи­телно да се сравни с не­бето. Тол­кова не­ве­ро­ятно кра­сиво е там! В ни­ка­къв слу­чай не трябва да про­пус­каме не­бето, за­щото то е скъ­по­ценно. Един ни от­вори вра­тата към не­бето. Това е Исус Христoc, Божият Син! Пак на Него трябва да бла­го­да­рим, че е тол­кова лесно да се отиде в не­бето. Сега това за­виси единс­т­вено от на­шето же­ла­ние. Само този, който е на­ис­тина глу­пав като три­мата мъже от прит­чата, не приема поканата.

Спа­се­ни­ето става само чрез Гос­пода Исуса Христа

В Дея­ния на Апос­то­лите 2:21 че­тем един много ва­жен стих: „Всеки, който при­зове името Гос­подно ще се спаси.“ Това е клю­чово из­ре­че­ние в Но­вия За­вет. Ко­гато Па­вел беше в зат­вора във Фи­липи, той до­веде раз­го­вора с над­зи­ра­теля до най­съ­щест­ве­ното, най-важ­ното нещо за чо­века - веч­ния жи­вот: „По­вяр­вай в Гос­пода Исуса Христа и ще се спа­сиш ти и до­мът ти!“ (Дея­ния на Апос­то­лите 16:31). Това пос­ла­ние е кратко, но ре­ша­ващо. И проме­нящо жи­вота. Още в съ­щата нощ па­за­чът на зат­вора по­вярва в Исус и се по­кая.

От какво спа­сява Исус? Всеки би за­дал този въп­рос: oт пътя, който води към веч­ното осъж­де­ние, от ада. От­носно не­бето и ада Биб­ли­ята казва, че хо­рата ще бъ­дат вечно там. Ед­ното е ужасно, а дру­гото - прек­расно! Трето място няма. Пет ми­нути след смъртта ни­кой няма да каже, че със смъртта всичко свър­шва. С лич­ността Исус се ре­шава всичко. На­шето вечно пре­би­ва­ване за­виси само от една лич­ност: от Исус и от връз­ката ни с Него!

Ко­гато бях в Полша на път да из­на­сям про­по­вед, по­се­тихме ня­ко­гаш­ния кон­ц­ла­гер Ауш­виц. Ужасни неща са се случ­вали там по време на Вто­рата све-товна война. От 1942 до 1944 г. тaм са били за­ду­шени, а след това из­го­рени по­вече от 1,6 ми­ли­она души, пре­димно ев­реи. В ли­те­ра­ту­рата за този канц­ла­гер се казва: „Адът на Ауш­виц“. Аз мис­лих върху това наименованиe, ко­гато една ра­бот­ничка ни пре­кара през една га­зова ка­мера, в ко­ято на­вед­нъж са уми­рали по 600 чо­века. Беше не­въ­об­ра­зимо ужасно. Но това ли бе адът?

Като група по­се­ти­тели ние же­ла­ехме да ви­дим га­зо­вата ка­мера, за­щото през 1945 г. ужа­сът е прик­лю­чил. Ла­ге­рът е от­во­рен сега за по­се­ти­тели и ни­кой по­вече там няма да бъде из­мъч­ван и за­ду­шен. Га­зо­вите ка­мери на Ауш­виц свър­шиха сво­ите пък­лени мъ­че­ния, но адът опи­сан в Биб­ли­ята, е ве­чен.

Във вход­ната зала на днеш­ния му­зей пог­ле­дът ми се на­сочи към една кар­тина, ко­ято по­каз­ваше кръста с тя­лото Хрис­тово. Един зат­вор­ник е из­дъл­бал сво­ята на­дежда в Разп­на­тия с един пи­рон в сте­ната. И този ху­дож­ник е ум­рял в га­зо­вата ка­мера. Но той е поз­на­вал Спа­си­теля Исус. Той е ум­рял на едно ужасно място, но за него е било от­во­рено не­бето. Адът, за който Гос­под Исус пре­дуп­реж­дава нас­тоя­телно в Но­вия за­вет (напр. Ма­тея 7:13; Мат. 5:29-30; Мат.18:8), няма свър­шек. Чо­век, по­пад­нал вед­нъж в него, ос­тава там за­ви­наги. Адът, за раз­лика от Ауш­виц е ве­чен.

Не­бето също е вечно. Това е мяс­тото, къ­дето Бог иска да ни до­веде. За­това не от­каз­вайте по­ка­ната да вле­зете в него. Из­ви­кайте името на Гос­пода Исус и си за­па­зете място в не­бето! След една про­по­вед една жена съв­сем въ­о­ду­ше­вено ме по­пита: „Може ли чо­век изобщо да си за­пази място в не­бето? Това звучи малко като ту­рис­ти­ческо бюро“. Аз съм съг­ла­сен с нея. Но който не peзepвиpa не идва на целта. Ако ис­кате да ле­тите за Xaвaйcкитe ocтpoви, вие се нуж­да­ете от ва­ли­ден би­лет. Тя по­пита пак: „Да, но би­ле­тът трябва да се плати?“ О, да, би­ле­тът за не­бето също! Но той е тол­кова скъп, че ни­кой от нас не може да го плати. На­шият грях е пречка. Бог не търпи в сво­ето небе ни­ка­къв грях. Който след този жи­вот иска да пре­кара веч­ността в не­бето при Бога, трябва първо да бъде ос­во­бо­ден от сво­ята вина и от греха. Това ос­во­бож­де­ние мо­жеше да бъде из­вър­шено само чрез една безг­решна лич­ност и тази лич­ност е Исус Хрис­тос. Единс­т­вено Той е пла­те­жос­по­со­бен! И той е пла­тил със сво­ята кръв, чрез смъртта си на кръста.

И какво трябва сега да нап­равя, за да отида в не­бето? Бог отп­равя по­ка­ната си за спа­се­ние към нас по съ­щия на­чин както сто­па­ни­нът на тър­жес­т­вото. С нас­той­чи­вост, много сти­хове в Биб­ли­ята ни по­кан­ват да отк­лик­нем на Бо­жия при­зив:

•    „Под­ви­за­вайте се да вле­зете през тяс­ната порта!“ (Лука 13:24).
•    „По­кайте се, за­щото наб­лижи Не­бес­ното царс­тво!“ (Ма­тея 4:17).
•    „Влезте през тяс­ната порта; за­щото ши­рока е пор­тата и прост­ра­нен е пъ­тят, който води в по­ги­бел, и мно­зина са онези, ко­ито ми­на­ват през тях. По­неже тясна е пор­тата и стес­нен е пъ­тят, който води в жи­вот, и мал­цина са онези, ко­ито ги на­ми­рат“ (Ма­тея 7:13-14).
•    „Хвани се за веч­ния жи­вот, за който си бил приз­ван“ (І Ти­мо­тей 6:12).
•    „По­вяр­вай в Гос­пода Исуса Христа и ще се спа­сиш“ (Деян. на ап.16:31).

Това са много раз­търс­ващи и упо­рити по­кани. Чувс­тва се се­ри­оз­ността, ре­ши­тел­ността и нас­тоя­тел­ността им. Само така ние ще по­лу­чим ве­чен жи­вот, ко­гато от­го­во­рим на по­ка­ната за не­бето с мо­литва, ко­ято с прости думи би могла да звучи така:

„Гос­поди Исусе, аз про­че­тох днес, че само чрез Тебе мога да вляза в не­бето. Аз ис­кам един ден да бъда с Тебе в не­бето. За­това ме спаси от ада, в който бих оти­шъл за­ради мо­ите гре­хове. За­щото Ти тол­кова много ме оби­чаш, че умря на кръста за мене и плати там на­ка­за­ни­ето за мо­ите гре­хове. Ти виж­даш всич­ката ми вина от мо­ето детс­тво до днес. Ти знаеш всеки грях, всичко, за ко­ето сега се се­щам, но и всичко, ко­ето вече съм заб­ра­вил. Ти знаеш всяко въл­не­ние в сърцето  ми. Пред Тебе съм като от­во­рена книга. Та­къв, ка­къвто съм не мога да дойда в не­бето. Моля Те, прости ми гре­хо­вете, за ко­ито aз от сърце съ­жа­ля­вам. Ела сега, Боже, в моя жи­вот и го об­нови. По­могни ми да отх­върля всичко, ко­ето не е право пред Теб и ми по­дари нови на­вици, ко­ито са под Тво­ята бла­гос­ло­вия. От­вори ми дос­тъпа до Тво­ето Слово, Биб­ли­ята. По­могни ми да раз­би­рам какво ис­каш да ми ка­жеш и ми дай пос­лушно сърце, за да върша това, ко­ето е угодно на Тебе. От­сега на­та­тък бъди Ти мой Гос­под. Ис­кам да те след­вам, по­кажи ми пътя, по който трябва да вървя във всички об­ласти на моя жи­вот. Бла­го­даря Ти, че чу мол­бата ми, че сега мога да съм Бо­жие дете, ко­ето един ден ще бъде с Тебе в не­бето. Амин.“

Проф., д-р на т. н. Вер­нер Гит

{vmproduct:id=379}

• Кой е Творецът?